Кога се пише буквата ѣтъ (ѣ): Частъ първа

Буквата ѣтъ съществува въ българскиятъ правописъ до 1945 г., когато е изхвърлена отъ нашата азбука подъ прѣдлогъ, че е остарѣла и архаична. Съ прѣмахването на буквата ѣ отъ азбуката сѣ разкъсва връзката между западните и източните говори, давайки възможностъ на македонскиятъ да сѣ обособи като отдѣленъ ѣзикъ. Доколко това решение е било правилно, оставямъ на васъ сами да прѣцените. Моѣто лично мнение е, че тази буква трѣбва да сѣ върне въ азбуката ни и с тази цѣлъ ще публикувамъ нѣколко прости правила, засѣгащи нейното използване. Нѣка започнемъ съ първото правило:

Кѫдето е етимологическото мѣсто на буквата

Думите, които въ единствено число съдържат е, а въ множествено число - я, сѫ основен обект на правилото за употрѣба на ѣтовата гласна. Въ правописа до 1945 г. те сѫ сѣ изписвали не съ е и я, както днесъ, а съ буквата ѣ.

Ето и нѣкоко примера:

• смѣна - смѣни (дн. смяна - смени);
• вѣтъръ - вѣтрове (дн. вятър - ветрове);
• смѣхъ - смѣхове (дн. смях - смехове).

Това правило сѣ прилага и за сродни думи, които произхождатъ една отъ друга. Напримеръ:

• вѣра - вѣрен (дн. вяра - верен);
• пѣя - надпѣване (дн. пея - надпяване);
• изповѣд - изповѣдвам (дн. изповед - изповядвам).