Малко размишлѣния относно българскитѣ телевизионни сериали

Нѣкои отъ най-успешнитѣ родни продукции

Въ последнитѣ нѣколко години станахме свидетели на огромно количество родни продукции, които буквално залѣха телевизионния ефиръ. Дали обаче българскитѣ телевизионни сериали иматъ потенцияла да ни задържатъ предъ малкият екранъ?

Като широкоскроѣнъ човекъ азъ приветствамъ всѣки единъ опитъ да сѣ сѫздаде нещо ново, особено въ областта на изкуството. За съжалѣние, на роднитѣ продукции им липсватъ нѣкои основни качества. Нѣка да разгледаме по-подробно нѣкои отъ проблемитѣ на българскитѣ сериали.

Плоскиятъ сценарий и неестественото поведение на актьоритѣ

Действието обикновено сѣ развива бавно, дори мудно, така че и петъ епизода да пропуснешъ, това не би било никакъвъ проблемъ. Динамиката, до колкото въобще може да сѣ срещне, обикновено е лишена отъ всѣкакъвъ смисълъ поради безчувствената и на моменти дори неадекватна актьорска игра. До колкото цѣлта на този типъ телевизионни продукции е зрителятъ да стане съпричастенъ съ случващото сѣ и да сѣ постави на мѣстото на героите, то тази цѣлъ въ повечето случаи остава неосъществена.

Идеитѣ и ценноститѣ

Възхвалѣваниятъ навсѣкѫде образъ на мутрата

Що сѣ однася до посланието, което всѣко едно произведение на театралното и филмовото изкуство би трѣбвало да отправя къмъ своѣта аудитория, то нашитѣ сериали не носятъ нищо положително на своитѣ зрители. Убийства, отвличания, алкохолни и сексуални подвизи сѣ редуватъ съ пропагандирането на шуробаджанащината, чалгата и корупцията. За да бѫде филмътъ още по-пикантенъ въ него сѫ добавени и една голѣма доза леки жени и мускулести, не особено интелигентни персонажи, на които всѣ повече малки момчета и момичета подражаватъ. Това ли сѫ идеитѣ и ценностите, които трѣбва да влагаме въ филмитѣ,  които сѫздаваме?

ѣзикътъ и стилътъ

Българскитѣ сериали не успѣватъ да уловятъ мелодичността и ритмичността на българския език. И това е напѫлно естествено, имайки предвидъ че репликитѣ на половината отъ героитѣ сѫ пропити съ изрази, които сѫ прѣкалѣно книжовни и догматични и които почти не сѣ срещатъ въ съвременния български ѣзикъ, а останалитѣ актьори използватъ единъ грубy просташки и уличенъ жаргонъ. И дветѣ крайности отъ страни изглеждатъ неестествено, коѣто допѫлнително допринася за заниженото качество на продукцията като цѣло.

Луксътъ и кичозността

Луксозната снимачна обстановка въ "Домашенъ арестъ"

Нѣма какъ да не отбележим и твърде кичозната обстановка, в която сѣ заснематъ българскитѣ телевизионни сериали. Докато седемдесет-годишната старица съ мъка преглъща попарата отъ сухия хлѣбъ, актьоритѣ от прѣкрасния сериалъ сѫ сѣ настанили удобно в нѣкой уютенъ столиченъ ресторантъ или пъкъ сѫ отрупали семейната трапеза съ всѣвъзможни екзотични ястия и продукти. След това наред сѫ приказнитѣ имения на бизнесмени съ сѫмнително минало, голѣмитѣ молове, пѫлни с блѣскави стоки, и идиличнитѣ селски къщички (да сѣ чете палати), които сѣкашъ трѣбвало да радватъ окото на зрителя. Изпѫлнени съ радостъ и вѫлнение отъ "чудесата", които продуцентитѣ ни показватъ, сѣ отправяме къмъ още едно нещо, което не бива да пропускаме. Марковитѣ дрехи, бижута, скъпитѣ телефони и модни аксесоари на актьоритѣ завършватъ перфектно образа на пропития съ луксъ животъ, чието демонстриране на фона на всѣобщата мизерия и бедностъ, които сѣ ширятъ из страната ни, ми сѣ струва безобразие.

А какво е вашето мнение по този въпросъ?

Надѣвамъ сѣ, че макар и позицията ми по този въпросъ да е крайна, коментиращитѣ ще сѣ придържатъ къмъ учтивиятъ тонъ.